Р Е Ш Е Н И Е№246

гр.Шумен, 19 Ноември 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно деветнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №581 по описа за 2010 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №465 от 23.08.2010г. по гр.д.№1797/2010г. Районен съд - гр.Ш.е отхвърлил предявените от М. М.С. *** срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" гр.С., искове по чл.222, ал.3, пр.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение при уволнение в размер на 2098,80 лева и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 157,37 лева за периода 30.09.2009г. - 12.05.2010г., като неоснователни.

Недоволна от така постановеното решение, останала ищцата, която обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени, и постанови друго, с което да уважи предявените претенции. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Ш.е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.222, ал.3, пр.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. М.С. *** срещу Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" гр.С.Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е започнала работа в ДНА - Ш.към МНО /с променени наименования през годините/ през 1976г. Поради закриване на агенцията на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ със Заповед №174/31.07.2008г. трудовото правоотношение между страните било прекратено считано от 06.08.2008г., но с Трудов договор №ЧР - 09- 208/05.08.2008г., била назначена на длъжността "младши специалист" във Военен клуб - Ш.към ИА "Социални дейности на МО", за определено време /четири месеца/ - считано от 06.08.2008г. до 31.12.2008г., когато със заповед №ЧР -09 - 442/10.12.2008г., било окончателно прекратено трудовото правоотношение между страните, а на 30.12.2008г. между тях бил сключен граждански договор за почистване на налични в клуба работни и сервизни помещения, метене на района, зареждане с бельо и консумативи, със срок от 01.01.2009г. - 28.02.2009г., удължен впоследствие до 30.09.2009г. Ответната страна сочи, че не са налице изискуемите предпоставки за приложението на второто предложение на чл.222, ал.3 от КТ, доколкото при подписване на трудовия договор от 05.08.2008г. с ИА "СД на МО", последния бил нов работодател за ищцата, при когото тя не е работила повече от 10 години, а освен това ищцата работела на различни длъжности през процесния период. Горните доводи, съдът намира за несъстоятелни. Съобразно §10 от ПЗР на ПМС №167/11.07.2008г. за приемане на Устройствен правилник на МО, ИА "СД на МО" е правоприемник на ИА "ВКИ", а с ПМС №54/01.04.2010г. ИА "СД на МО" е била преобразувана в ИА "Военни клубове и военно - почивно дело". В чл.1, ал.1 от ПМС №31/11.02.1994г. е уредено изплащането на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.1993г., на работник или служител от организациите и звената на бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, независимо от основанието за прекратяването, като обезщетението по чл.222, ал.3 от Кодекса на труда се увеличава в общ размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца, когато независимо от осъществяваните преобразования, закриване, откриване, сливане или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през последните десет години от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. В ал.3 на същия член е отразено, че горното обезщетение се определя и за работниците и служителите от системата на Министерството на отбраната, когато през последните 10 години от трудовия си стаж са работили в различни поделения на съответното министерство или военизирана организация. Точно такава е и настоящата хипотеза, ищцата е работила през последните десет години от трудовия си стаж в организация от системата на МО, която независимо от преобразуванията си, фактически е един и същ работодател, а изискването за трудов стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните основни функции и задачи е с оглед преобразуванието на организацията или звеното, а не трудовите функции. От друга страна е налице и следващата изискуема предпоставка за търсеното обезщетение - ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От представеното заверено копие на трудови книжки, е видно че общия трудов стаж на ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.12.2008г., е в размер на 37 години 9 месеца и 24 дена, а възрастта и към тази дата е 59 години 11 месеца и 19 дена. Съобразно чл.68 от КСО " (1) Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените., (2) От 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените., (3) От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94.". В чл.15, ал.1, т.9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е записано, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените се придобива - от 1 януари 2008 г. - при възраст 59 години и 6 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта 94. Или към 31.12.2008г. ищцата е имала минималната изискуема възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 97, което предполага, че към тази дата, а и значително по - рано /дори и към предходното прекратяване на трудовото правоотношение - 06.08.2008г./, тя е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и се полага обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от шест месеца. От назначената по първоинстанционното дело съдебно - счетоводна експертиза, приета без възражения от страните, е видно че вещото лице е изчислило дължимото обезщетение за шест месечен период в размер на 2098,80 лева, поради което и този иск следва да се уважи в пълния му предявен размер, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Ищцата е отправила покана /молба/ за заплащане на горното обезщетение до работодателя, но по делото няма данни кога е връчена тази покана, като от отговора на ответната страна - писмо до ищцата /л.24 от първоинстанционното дело/ е видно, че същото е с изх.№1155/14.12.2009г., от която дата следва да се приеме, че длъжникът е бил поканен, т.е. от тази дата се дължи и обезщетение за забава върху обезщетението. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на мораторната лихва за периода 30.09.2009г. - 12.05.2010г. е 157,37 лева, а от представената изчислителна таблица към експертизата, е видно че за периода 14.12.2009г. - 12.05.2010г., размерът на мораторната лихва върху дължимата главница е 89,88 лева, до който размер следва да се уважи и предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд, в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.3, пр.2 от КТ, и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за разликата до 89,88 лева, следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което работодателя бъде осъден да заплати обезщетение по чл.222, ал.3, пр.2 от КТ в размер на 2098,80 лева, и мораторна лихва върху главницата за периода 14.12.2009г. - 12.05.2010г. в размер на 89,88 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.05.2010г. до окончателното и изплащане. В останалата част решението следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 339,52 лева пред първата инстанция, и в размер на 339,52 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №465 от 23.08.2010г. по гр.д.№1797/2010г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.222, ал.3, пр.2 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 2098,80 лева, и с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до 89,88 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ "ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО - ПОЧИВНО ДЕЛО" със седалище и адрес на управление гр.С., бул.Цар Освободител №7, представлявано от изпълнителния директор М. С.Д., да заплати на М.М.С. с ЕГН **********,***, сумата от 2098,80 лева /две хиляди деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3, пр.2 от КТ в размер на шест брутни месечни заплати, поради прекратяване на трудовото правоотношение, след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудов стаж през последните 10 години при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2010г. до окончателното и изплащане, сумата от 89,88 лева /осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 14.12.2009г. - 12.05.2010г., както и сумата от 679,04 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски пред двете инстанции, съразмерно с уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение №465 от 23.08.2010г. по гр.д.№1797/2010г. на Районен съд - гр.Ш.в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.