О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 165

 

гр. Шумен, 02.04.2012 г.

 

Шуменският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                            Председател: Константин Моллов

                                                                          Членове:1.Азадухи Карагьозян

                                                                                           2.Ралица Хаджииванова

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов в.ч.гр.д. № 719 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производство по  чл.423 от ГПК.

Молителят С.И.С. ***, в качеството му на овластен кредитор с обезпечителна заповед от 08.11.2011 г. по ч.гр.д. № 634/2011 г. на ШОС за извършване на действия от името на З.А.Г. – длъжник по ч.гр.д. № 3380/2011 г. на ШРС, действащ чрез пълномощника си адв. Р.Р. от ШАК, е депозирал възражение на основание чл.423, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди, че е бил лишен от възможността да оспори вземането на Ю.Г.Б., по издадената срещу З.А.Г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2066/26.09.2011 г., тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването й, по уважителни причини. Излага подробни съображения във възражението. Моли, съдът да приеме възражението му и да спре изпълнението на сочената заповед за изпълнение. Претендира и разноски за настоящото производство.

Лицето, по чието искане е издадена заповедта за изпълнение, не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание заявява, че не може да изрази становище по възражението.

След кота се запозна с изложеното във възражението и приложените по делото доказателство, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление, депозирано от Ю.Г.Б., ЕГН ********** ***. № 3380/2011 г. на ШРС е издадена заповед № 2066/26.09.2011 г.  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като на основание чл.418 от ГПК е разпоредено, З.А.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора сумата от 60 000 лева главница, за неизпълнение на задължение за плащане по договор за заем от 20.07.2011 г. с нотариална заверка от 17.09.2011 г., ведно със законната лихва от 21.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 200 лева, представляваща разноски по делото – държавна такса. На 26.09.2011 г. въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист. Видно от удостоверение от ЧСИ с рег. № 877, с район на действие ШОС, въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп. дело № 20118770402012, като задължението на длъжника по него към 04.10.2011 г. възлиза на 65 940,75 лева. Молителят по настоящото дело е овластен да предяви възражение от името на З.А.Г., срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с обезпечителна заповед от 08.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 634/2011 г. по описа на ШОС.

Депозираното възражение е допустимо - подадено е в законоустановения срок по чл.423, ал.1 от ГПК и от надлежна страна.

В процесното възражение С. излага конкретни основания за приемането му, а именно такива по чл.423, ал.1, т.3 от ГПК. Сочената разпоредба дава възможност, в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който не е могъл да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение, поради особени непредвидени обстоятелства. Хипотезата на т.3 на чл.423 ГПК касае случаи, когато заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника, като липсва процесуално нарушение на съда при връчването. Съгласно правната доктрина и установената съдебна практика, за  да  бъде  възстановен  установеният от  закона срок за депозиране на възражение, следва пропущането му да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Особени непредвидени обстоятелства са такива природни бедствия, внезапни тежки заболявания и пр. внезапно възникнали препятствия, които обективно са лишили страната от възможност да извърши своевременно и в срок процесуалното действие.

Съдът намира, че в случая е налице сочената хипотеза. Установи се, че  молителят С. е кредитор на Г. по изп. дело № 20087030400234 по описа на ЧСИ с рег. № 703 на КЧСИ с район на действие БОС. По подадено от Ю. Г.Б. искане ШРС е издал, по ч. гр.д. №3380 по описа за 2011 г. на ШРС, заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 2066/26.09.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата за сумата от 60 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.09.2011 г. до окончателното и изплащане, както и 1 200 лв. разноски по делото в полза на Ю.Г.Б., срещу З.А.Г.  и е образувано изп. дело № 20118770402012 по описа на ЧСИ с рег. № 877, с район на действие ШОС. По делото няма данни заповедта за изпълнение да е обезсилена, с оглед представяне на доказателства от заявителя по заповедното производство, че е предявил установителен иск относно вземането си, предвид депозирано срещу заповедта възражение от длъжника. При бездействието от страна на длъжника, вземането на настоящия молител, в качеството му на кредитор на същия длъжник по друго изпълнително дело е застрашено и е в негов интерес да упражни правата на Г. за запазване на имущество й. Предвид обстоятелството, че същият има адрес – гр. Ш., ул. ... № .., т.е. различен от този на длъжника – гр. Ш., ул. ... № .., ет..., ап..., а и по същество се касае за друго лице – различно от длъжника по изпълнението, то С. по обективни причини е бил лишен от възможността да оспори вземането на своя длъжник, тъй като не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта. Ето защо следва да се приеме наличието на хипотезата на т.3 на чл.423 ГПК, поради което възражението се явява основателно и следва да бъде прието от въззивния съд.  Следва делото да се върне на първоинстанционния съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК и за произнасяне по искането по чл.420, ал.2 от ГПК.

По разноските: Съдът намира, че в настоящото производство, което по характер е извънинстанционно и е насочено към отмяна на влязлата в сила заповед, разноски не се следват. 

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражението на С.И.С., ЕГН **********,***, в качеството му на овластен кредитор с обезпечителна заповед от 08.11.2011 г. по ч.гр.д. № 634/2011 г. на ШОС за извършване на действия от името на З.А.Г., ЕГН **********,***, длъжник по изп. дело № 20118770402012 по описа на ЧСИ с рег. № 877, с район на действие ШОС, образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2066/26.09.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 3380/2011 г. на ШРС.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл.415, ал.1 от ГПК и за произнасяне по искането по чл.420, ал.2 от ГПК с оглед вида на документа – по чл.147 от ГПК..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                     2.